SOME SQISHABLE AND NOT THAT SQUISHABLE STUFF: 2008

неделя, 24 август 2008 г.

Моля ви се, отнемете им фотоапаратите и правото да пишат!

WTF?! Ако някой е чел по-полезна информация скоро...да заповяда!

събота, 23 август 2008 г.

"Най-голямото зло е безразличието на добрите хора!"

Публикацията на MARFI "Смъртта на една катеричка" ( kaknese.blogspot.com/2008/08/death-squirrel.html ) ме подтикна към някои неприятни факти, спомени и заключения. На много лошо място живеем ... не България, а изобщо света. Малко са наистина тези като MARFI, които ще се поинтересуват от катеричката, която повръща и дори ще направят опит да я спасят. Това е адски тъжен факт, но все пак е факт.
Има един много зарибяващ филм "The Boondock saints", в чието начало един свещеник на погребение разказва: "Бедната душа е плачела и крещяла за помощ, но НИКОЙ не се е спрял да й помогне. Всеки се е направил на сляп! Единственото по-лошо нещо от злодеите е безразличието на добрите хора!" И аз съм на мнението на този свещеник (макар по принцип да не съм много съгласна със свещениците).
Веднъж край НДК се разхождахме с две познати, когато ненадейно три странно държащи се огромни на размери момичета минаха покрай нас и средната изблъска "крайната" в нас. Познатата ми, която имаше нещастието да бъде блъсната, беше с цигара в ръка, и се усмихна и каза"Извинявам се", макар че не бяхме ние виновни и макар че не се беше случило нищо. "Залитналата" от другите обаче изкрещя"Тая па! Ше ме изгориш и ше ти счупА главата,ма!" и си тръгнаха със смях. Ние също продължихме , много смаяни, а другата ми позната (не тази с цигарата), подшушна "Какви дрисли...". На онея обаче явно това им трябваше (не знам въобще как са го чули!) и се върнаха и ни хванаха (всяка от тях хвана по една от нас) и едната започна да бие шамари на момичето, което каза"Дрисли". Това се случва на най-централната алея на НДК! Чак тогава всъщност забелязахме, че и трите са бая "high" - нямам представа на трева ли са били или на нещо по-силно, но определено бяха развалини. И все пак грамадни развалини. Та, минаваха всякакви хора - групички младежи, големи хора, млади двойки, възрастни мъже и жени...всички поглеждаха странно ,но никой не направи НИЩО. Мина дори полицай, който подмина,без дори да си завърти главата към нас. За щастие, след като й набиха няколко шамара(а нас двете държаха здраво), решиха, че не сме им интересни и ни пуснаха. Най-лошото е,че "битата" позната след година и половина един ден ми изръси:"Вчера в една дискотека усетих, че просто искам да пребия някой...и си излях водката върху някакво момиче и започнах да й се заяждам,че ме е блъснала. Тя обаче беше твърде любезна и беше трудно да я накарам да се бием, обаче я хванах за косата и почнах да я бия. Тя не искаше и постоянно питаше за какво е всичко това, но съм много щастлива, че я набих! Поне да се беше държала достойно!"...Аз гледах и не можех да повярвам...Оказа се,че и на онова момиче никой не е помогнал. И аз запитах познатата си дали не й е малко съвестно, имайки предвид,че ние бяхме жертва именно на такива побърканячки като нея и тя каза: "Ами, все на някой и аз трябваше да го направя, няма само на мен,я!"...
Има добри хора, но те са твърде страхливи и егоистични. Има кротки хора, но агресията поражда агресия. Като вирус. Зараза, разяждаща малкото останала човещина.

Позволявам си да публикувам снимката на MARFI, тъй като тя олицетворява цялата гадост, която хората правят :/ Дано няма против, че използвам кадъра му.

"Фокус" отново къртят - този път с кенефи!

Не, не, не... Не мога да се сдържам вече. Как ви звучи изречението " Между 30 стотинки и 1 лв. струва използването на градска тоалетна в столицата, ВИДЯ РЕПОРТЕР (!!!) на Агенция „Фокус”.?На мен ми звучи много интересно... Сякаш това е събитие, на което репортерът е присъствал ненадейно. Интересно са формулирани и последните две изречения от "новината": "От жените, които събират таксата на входа, могат да бъдат закупени и други консумативи- сухи или мокри кърпички, сапун или други консумативи, които са на цена между 30ст. и 1 лв. Вътре също има осигурени консумативи и течаща вода." Пребройте колко пъти и с каква честота се повтаря думата "консумативи".

П.П.: За качеството на "репортажа" дори няма да споменавам.

четвъртък, 21 август 2008 г.

Откъс от моя бъдеща книга

Те стояха на тротоара, обърнали гръб на езерото и се гледаха напрегнато.
-Трябва да започнеш да приемаш живота на сериозно – тихо, но твърдо й говореше той. – Ние сами създаваме съдбата си, всичко зависи от нас!
-А откъде можеш да си сигурен, че не сме герои в книга на някой извратен писател? – с треперещ глас промълви тя – Героите в книги винаги считат себе си за съществуващи…
Той я ощипа и тя изохка.
-Виждаш ли? Боли те! Това не е ли достатъчно доказателство?
Тя замълча.
-Добре, искаш да кажеш, че може да сме герои в книга и някакъв извратен писател да реши да стовари ей сега от небето огромен каменен къс насред улицата? – с насмешка и раздразнение каза той, с вече повишен глас.
Тя кимна.
-Пълни глу…- думите му бяха заглушени от трясъка, който се чу при падането на огромен каменен къс насред улицата.
Той застина втрещен за секунда, след това я дръпна за ръката и каза:
-Това е чиста случайност! Тръгвай!

сряда, 20 август 2008 г.

Не ме питайте какво е..."отгоре" ми се даде.

Той егоистично върви измежду клането на ангели. Под краката Му хрущят счупени криле, а в ходилата му се забиват откъснати бели пера. Но нито един ангел не издава и стон. А как Му се иска да ги чуе да стенат… Вече би се задоволил и само с едно изпъшкване. Но уви – целите в кръв и обезобразени, ангелите застилат земята с грациозните си трупове. Няма да заплачат или простенат. Не защото обичат страданието или защото не искат това извращение да приключи. Не. Просто не искат да Го направят щастлив. В Неговото щастие няма нищо радостно. След още няколко хилядолетия, прекарани в поле от валящи ангели, Той ще се откаже от обречената си кауза. Никой от тях няма да изстене, а Той ще полудее от факта, че няма с какво да ги принуди.
Там е разликата между тях и Него – Той се поддава на болка, мъчения и изкушения. Изкушения като това да измъчва и избива ангели, само за да ги чуе как стенат… Изкушение, което ще го довърши.

Just genious

Как да не се възхищавам на гениалността на Chevelle?! На кой човек ще му хрумнат толкова смислени безсмислици като техните? Колекцията е голяма, но си имам няколко любими. Едната ми любима фраза е тази, която стои под заглавието на блога ми:
"Лъжата иска да знае дали е оправдала очакванията досега"
("The lie wants to know has it met expectations so far").
Друг цитат: "В крайна сметка, какъв е смисълът, щом левитацията е възможна, ако си муха?" ("After all, what's the point, cause levitation is possible, if you're a fly"). Освен това словосъчетанието "поправяне на възгледи с юмруци" ("correcting vision with fists") също е тяхно... и ми е сред любимите.
...Следва продължение...

За обществото, кенефите и обществените кенефи

Мразя обществените кенефи. За съжаление обаче, на всеки му се налага да ги ползва. Всички видове обществени кенефи са едно социално зло. Има, разбира се, някои прилични WC-представители, като този в ЦУМ, но те са изключителна рядкост. И защо, след като в ЦУМ можеш да влезеш свободно и безплатно да пуснеш биологичния си товар в лъскавата тоалетна, в подлеза на ЦУМ плащаш 50 ст. за наводнен, раздрънкан кенеф, чиято врата трябва да държиш затворена с крак? Явно много малко хора са “светнати” по въпроса с ЦУМ, така че аз ви казвам: “ТИЧАЙТЕ КЪМ ЦУМ!”
И все пак са голямо проклятие обществените тоалетни. Винаги има някой в съседните кабинки, от когото се притесняваш заради звуците, които евентуално ще издадеш. Дебнеш го и се чудиш: “Дали да избягам, преди да ме е видял или търпеливо да изчакам пръв да излезе и спокойно да се измъкна след това?”, а в същото време знаеш, че “съседът” си мисли същото и вероятно и двамата ще се чакате взаимно с надеждата другият да излезе час по-скоро. Лошо се получава в тоалетни като тази в Халите. Безплатна, но винаги претъпкана. Не само, че не е удобно да издаваш звуци, но не е удобно и да се застоиш вътре повече от 4 минути. Опашките от чакащи са с отлична дължина. Опашки-мечта за всеки продавач на кифли. Като всеки претъпкан кенеф, въпросното място също е в ужасяващо състояние – откъртени са поставките за тоалетна хартия (е, обикновено няма тоалетна хартия, така че едва ли поставките ще имат друго, освен символично значение), плоскостта, с която се пуска водата, е набутана перманентно и необратимо навътре, а закачалките отдавна са се претопили в дупка – шпионка. И кой, по дяволите, би изтръгнал металната или пластмасовата поставка/закачалка за тоалетна хартия? Нима някой в пристъп на паника заради липсата на хартия е откъртил съоръжението и си е запушил аналния отвор? ХОРА, ЗА КАКВО СА ВИ ДРЪЖКИТЕ?! ВЪРНЕТЕ ГИ!!!
Тоалетна хартия пък няма почти в никой обществен кенеф. Най-лошото се случва, ако нямаш личен набор от попивателни средства и в частност носни кърпички, тъй като цялата тоалетна чиния и особено седалката, са намокрени с нещо. Отдаваме се на предположението, че е взела се от някъде вода, а не урина в случая с женската тоалетна. Все пак не са кой знае колко много жените, които пикаят прави или тези, които са толкова гнусливи, че се качват с двата крака върху ръбовете на чинията и пишкат клекнали от тази висока позиция. Е, в бившето ми училище имаше и такива, които групово ходеха в тоалетните и ритуално уринираха на пода, но е обнадеждаваща мисълта, че такива индивиди са изключение.
Неприятно е и напрежението, което всеки изпитва, щом реши да върши работата си в обществена тоалетна и всеки момент очаква някой да почука на вратата. И в повечето случаи това се случва почти веднага. Ако във въпросното WC е шумно, както в повечето, може и човекът отвън да не чуе притесненото ви “Заето” или “Момент, моля”. Ако на вратата няма заключалка, става грозно. Затова, викайте силно, щом някой реши да провери дали мястото е свободно. Имах и един познат от същото бивше даскало, който спокойно отвръщаше на чукането по вратата с “Влез!”. Сигурно е приятно да не ти пука и дори да ти е забавно, но не много хора могат да се похвалят с толкова висша форма на непукизъм. На средностатистическия екземпляр му е крайно неудобно да отговори със “Заето” 5 пъти в интервал от 2 минути, ако ще отвън да чака Папата…е, всъщност, Папата може би не е личността, която би чакала пред кабинката в обществената тоалетна, но все пак…не бихте искали да ви се случва каквото и да било подобно нещо. Заради подобни притеснения, често се случва да превъзмогнеш “пишито”, макар да си търсил в продължение на 2 часа къде да го изхвърлиш. Понякога просто не успяваш да го пуснеш…да не говорим пък за големите нужди. Ако говорим за училищни тоалетни, препоръката ми е да вършите биологичните си дейности по време на час, а не в междучасията. Шансът да ви притеснят намалява с около 85%.
Кофти е и на бензиностанциите. Там кабинката обикновено е само една и пред нея чакат поне 6 дами. За мъжката не зная, честно. Хубаво, че има огледала, та поне да се занимават с нещо и да не ти е крайно гузно, че стоиш на тоалетната чиния повече от 2 минути. Е, поне в МакДоналд’с и нему подобните ресторантчета е значително по-приятно – има музика и тоалетна хартия. Какво повече му трябва на човек?
Интересна част от обществените тоалетни са и стенописите, оставени от предишни посетители. Нима е гордост, че “Ники беше тук”? Нормалните хора се опитват да скрият факта, че са посещавали това място! А толкова ли е важно, че “Гергана е духачка”, че да затормозяваме с този факт и без това измъчващите се хора? Какъв е смисълът изобщо да пишеш, че Гергана е духачка, щом никога не конкретизираш за коя Гергана става дума? В България има хиляди Гергани. А ако някоя от тях се окаже майка на следващ посетител, той непременно ще задраска изявлението и ще напише: “Ти си духач, бе, педераст мазен!” По-печелившо би било да напишеш на стената на обществена тоалетна обява за автомобила, който искаш да продадеш. Със сигурност доста хора ще я видят.
Готини са и препълнените кошчета за използвана хартия (и салфетки) в редките случаи, когато такива изобщо фигурират. Ако не фигурират, тоалетната обикновено е запушена и става още по-“готино”. Но дори да фигурират кошчета, то 20% от отпадъците са ОКОЛО тях. Сякаш на кошчетата пише “Хвърляй ВЪВ или ОКОЛО този съд”. Приятно е и когато някоя неразположена жена е толкова неразположена, че не е успяла ( или не е искала) да уцели с тампона или превръзката си кошчето. Тогава посетителят започва да се чувства изключително некомфортно. И как, по дяволите, успяват с кръв да изцапат цялата тоалетна чиния, че понякога дори стената и лампата?! (Последното също беше част от “украсата” на интериора на бившето ми училище … Не, не ме питайте къде съм учила, няма да ви кажа!)
Подобна “приятност” представляват и следите от силно изявената диария на предишния посетител. По някакъв странен начин чревните му останки са се озовали по ЦЕЛИЯ супник (май така се казва вътрешността на тоалетната чиния…колко гадно наименование). Смръднята от подобни случки, разбира се, е непоносима и за съжаление, жалките опити на собствениците да освежат с някакъв ароматизатор, завършват с неочакван резултат – всичко мирише на водорасли. Не ме питайте защо – просто мирише на водорасли и това е факт.
В една тоалетна в Ахтопол пък (няма да спомена къде точно, за да не ме осъдят,макар че е факт), срещу 50 ст. слизаш в странно подземие без ток и имаш на разположение няколко тоалетни БЕЗ ВРАТИ и с неспирно течаща отвсякъде вода. В околността стърчат множество голи жици и строителни материали. Яко.
След всички подобни минуси на обществените тоалетни, човек би си казал, че е много по-идейно да си вършиш работите сред природата…никой няма да ти чука на вратата, нито някой ще те забележи, ако се скриеш добре в храста. Не след дълго обаче откриваш, че абсолютно всеки български храст отдавна е обществена тоалетна и не можеш да се приближиш до него, тъй като стъпваш в купища употребени тоалетни хартийки, вестничета и салфетки.
…И метални поставки за тоалетна хартия.

Фокус винаги къртят!

Колекцията от изцепки на информационна агенция Фокус е безкрайна, но този пример е показателен. Любопитно си е как евентуално автомобилите ще успеят да се движат с много голяма скорост и много бавно или с много малка скорост и много бързо...Куул.