Не ме питайте какво е..."отгоре" ми се даде.

Той егоистично върви измежду клането на ангели. Под краката Му хрущят счупени криле, а в ходилата му се забиват откъснати бели пера. Но нито един ангел не издава и стон. А как Му се иска да ги чуе да стенат… Вече би се задоволил и само с едно изпъшкване. Но уви – целите в кръв и обезобразени, ангелите застилат земята с грациозните си трупове. Няма да заплачат или простенат. Не защото обичат страданието или защото не искат това извращение да приключи. Не. Просто не искат да Го направят щастлив. В Неговото щастие няма нищо радостно. След още няколко хилядолетия, прекарани в поле от валящи ангели, Той ще се откаже от обречената си кауза. Никой от тях няма да изстене, а Той ще полудее от факта, че няма с какво да ги принуди.
Там е разликата между тях и Него – Той се поддава на болка, мъчения и изкушения. Изкушения като това да измъчва и избива ангели, само за да ги чуе как стенат… Изкушение, което ще го довърши.