Откъс от моя бъдеща книга

Те стояха на тротоара, обърнали гръб на езерото и се гледаха напрегнато.
-Трябва да започнеш да приемаш живота на сериозно – тихо, но твърдо й говореше той. – Ние сами създаваме съдбата си, всичко зависи от нас!
-А откъде можеш да си сигурен, че не сме герои в книга на някой извратен писател? – с треперещ глас промълви тя – Героите в книги винаги считат себе си за съществуващи…
Той я ощипа и тя изохка.
-Виждаш ли? Боли те! Това не е ли достатъчно доказателство?
Тя замълча.
-Добре, искаш да кажеш, че може да сме герои в книга и някакъв извратен писател да реши да стовари ей сега от небето огромен каменен къс насред улицата? – с насмешка и раздразнение каза той, с вече повишен глас.
Тя кимна.
-Пълни глу…- думите му бяха заглушени от трясъка, който се чу при падането на огромен каменен къс насред улицата.
Той застина втрещен за секунда, след това я дръпна за ръката и каза:
-Това е чиста случайност! Тръгвай!