За обществото, кенефите и обществените кенефи

Мразя обществените кенефи. За съжаление обаче, на всеки му се налага да ги ползва. Всички видове обществени кенефи са едно социално зло. Има, разбира се, някои прилични WC-представители, като този в ЦУМ, но те са изключителна рядкост. И защо, след като в ЦУМ можеш да влезеш свободно и безплатно да пуснеш биологичния си товар в лъскавата тоалетна, в подлеза на ЦУМ плащаш 50 ст. за наводнен, раздрънкан кенеф, чиято врата трябва да държиш затворена с крак? Явно много малко хора са “светнати” по въпроса с ЦУМ, така че аз ви казвам: “ТИЧАЙТЕ КЪМ ЦУМ!”
И все пак са голямо проклятие обществените тоалетни. Винаги има някой в съседните кабинки, от когото се притесняваш заради звуците, които евентуално ще издадеш. Дебнеш го и се чудиш: “Дали да избягам, преди да ме е видял или търпеливо да изчакам пръв да излезе и спокойно да се измъкна след това?”, а в същото време знаеш, че “съседът” си мисли същото и вероятно и двамата ще се чакате взаимно с надеждата другият да излезе час по-скоро. Лошо се получава в тоалетни като тази в Халите. Безплатна, но винаги претъпкана. Не само, че не е удобно да издаваш звуци, но не е удобно и да се застоиш вътре повече от 4 минути. Опашките от чакащи са с отлична дължина. Опашки-мечта за всеки продавач на кифли. Като всеки претъпкан кенеф, въпросното място също е в ужасяващо състояние – откъртени са поставките за тоалетна хартия (е, обикновено няма тоалетна хартия, така че едва ли поставките ще имат друго, освен символично значение), плоскостта, с която се пуска водата, е набутана перманентно и необратимо навътре, а закачалките отдавна са се претопили в дупка – шпионка. И кой, по дяволите, би изтръгнал металната или пластмасовата поставка/закачалка за тоалетна хартия? Нима някой в пристъп на паника заради липсата на хартия е откъртил съоръжението и си е запушил аналния отвор? ХОРА, ЗА КАКВО СА ВИ ДРЪЖКИТЕ?! ВЪРНЕТЕ ГИ!!!
Тоалетна хартия пък няма почти в никой обществен кенеф. Най-лошото се случва, ако нямаш личен набор от попивателни средства и в частност носни кърпички, тъй като цялата тоалетна чиния и особено седалката, са намокрени с нещо. Отдаваме се на предположението, че е взела се от някъде вода, а не урина в случая с женската тоалетна. Все пак не са кой знае колко много жените, които пикаят прави или тези, които са толкова гнусливи, че се качват с двата крака върху ръбовете на чинията и пишкат клекнали от тази висока позиция. Е, в бившето ми училище имаше и такива, които групово ходеха в тоалетните и ритуално уринираха на пода, но е обнадеждаваща мисълта, че такива индивиди са изключение.
Неприятно е и напрежението, което всеки изпитва, щом реши да върши работата си в обществена тоалетна и всеки момент очаква някой да почука на вратата. И в повечето случаи това се случва почти веднага. Ако във въпросното WC е шумно, както в повечето, може и човекът отвън да не чуе притесненото ви “Заето” или “Момент, моля”. Ако на вратата няма заключалка, става грозно. Затова, викайте силно, щом някой реши да провери дали мястото е свободно. Имах и един познат от същото бивше даскало, който спокойно отвръщаше на чукането по вратата с “Влез!”. Сигурно е приятно да не ти пука и дори да ти е забавно, но не много хора могат да се похвалят с толкова висша форма на непукизъм. На средностатистическия екземпляр му е крайно неудобно да отговори със “Заето” 5 пъти в интервал от 2 минути, ако ще отвън да чака Папата…е, всъщност, Папата може би не е личността, която би чакала пред кабинката в обществената тоалетна, но все пак…не бихте искали да ви се случва каквото и да било подобно нещо. Заради подобни притеснения, често се случва да превъзмогнеш “пишито”, макар да си търсил в продължение на 2 часа къде да го изхвърлиш. Понякога просто не успяваш да го пуснеш…да не говорим пък за големите нужди. Ако говорим за училищни тоалетни, препоръката ми е да вършите биологичните си дейности по време на час, а не в междучасията. Шансът да ви притеснят намалява с около 85%.
Кофти е и на бензиностанциите. Там кабинката обикновено е само една и пред нея чакат поне 6 дами. За мъжката не зная, честно. Хубаво, че има огледала, та поне да се занимават с нещо и да не ти е крайно гузно, че стоиш на тоалетната чиния повече от 2 минути. Е, поне в МакДоналд’с и нему подобните ресторантчета е значително по-приятно – има музика и тоалетна хартия. Какво повече му трябва на човек?
Интересна част от обществените тоалетни са и стенописите, оставени от предишни посетители. Нима е гордост, че “Ники беше тук”? Нормалните хора се опитват да скрият факта, че са посещавали това място! А толкова ли е важно, че “Гергана е духачка”, че да затормозяваме с този факт и без това измъчващите се хора? Какъв е смисълът изобщо да пишеш, че Гергана е духачка, щом никога не конкретизираш за коя Гергана става дума? В България има хиляди Гергани. А ако някоя от тях се окаже майка на следващ посетител, той непременно ще задраска изявлението и ще напише: “Ти си духач, бе, педераст мазен!” По-печелившо би било да напишеш на стената на обществена тоалетна обява за автомобила, който искаш да продадеш. Със сигурност доста хора ще я видят.
Готини са и препълнените кошчета за използвана хартия (и салфетки) в редките случаи, когато такива изобщо фигурират. Ако не фигурират, тоалетната обикновено е запушена и става още по-“готино”. Но дори да фигурират кошчета, то 20% от отпадъците са ОКОЛО тях. Сякаш на кошчетата пише “Хвърляй ВЪВ или ОКОЛО този съд”. Приятно е и когато някоя неразположена жена е толкова неразположена, че не е успяла ( или не е искала) да уцели с тампона или превръзката си кошчето. Тогава посетителят започва да се чувства изключително некомфортно. И как, по дяволите, успяват с кръв да изцапат цялата тоалетна чиния, че понякога дори стената и лампата?! (Последното също беше част от “украсата” на интериора на бившето ми училище … Не, не ме питайте къде съм учила, няма да ви кажа!)
Подобна “приятност” представляват и следите от силно изявената диария на предишния посетител. По някакъв странен начин чревните му останки са се озовали по ЦЕЛИЯ супник (май така се казва вътрешността на тоалетната чиния…колко гадно наименование). Смръднята от подобни случки, разбира се, е непоносима и за съжаление, жалките опити на собствениците да освежат с някакъв ароматизатор, завършват с неочакван резултат – всичко мирише на водорасли. Не ме питайте защо – просто мирише на водорасли и това е факт.
В една тоалетна в Ахтопол пък (няма да спомена къде точно, за да не ме осъдят,макар че е факт), срещу 50 ст. слизаш в странно подземие без ток и имаш на разположение няколко тоалетни БЕЗ ВРАТИ и с неспирно течаща отвсякъде вода. В околността стърчат множество голи жици и строителни материали. Яко.
След всички подобни минуси на обществените тоалетни, човек би си казал, че е много по-идейно да си вършиш работите сред природата…никой няма да ти чука на вратата, нито някой ще те забележи, ако се скриеш добре в храста. Не след дълго обаче откриваш, че абсолютно всеки български храст отдавна е обществена тоалетна и не можеш да се приближиш до него, тъй като стъпваш в купища употребени тоалетни хартийки, вестничета и салфетки.
…И метални поставки за тоалетна хартия.